От векове датира традицията да поставяме чорапче под елхата или над камината, което Дядо Коледа да напълни с подаръци или лакомства. В някои страни дори надписват чорапите с имената на всеки член на семейството.
Една от историите на коледния чорап гласи: Никълъс /Свети Никола/ бил син на много набожни християнски родители в Турция. Като епископ град Мира той бил много обичан от хората заради щедростта, която проявявал към всички и особено към децата....
Светецът знаел, че много хора в неговата енория са бедни и, идвайки от богато семейство, той често им помагал. Както е по обичай, всяка коледни вечер той посещавал къщите в енорията си, за да се увери, че всяко дете ще има подарък.
По онова време, всеки баща трябвало да осигури зестра на дъщера си или дарове, които да даде на младоженеца и неговото семейство. Жена без зеста не можела да се насява да се омъжи.
Тогава Николас чул, че там някъде, имало един благороден мъж, който трябвало да се грижи за трите си малки дъщери. Неговата съпруга била починала и той, изпълнен с много тъга, поел теглото да ръководи семейството.
Дошло време момичетата да се задомят, но нито една от тях нямала зестра.
Една вечер те изпрали дрехите на баща си и проснали чорапите му над камината, за да се изсушат по-бързо. Тогава, знаейки за трудното им положение, св. Никола тайно отишъл в техния дом. Когато видя съхнещите чорапи, той взел от шейната си три торби със злато и ги напълнил.
Така, вече със зестра, благородникът успял да омъжи и трите си дъщери и доживял живота си спокойно и щастливо. ...